Чудовището

чудовището облизва пак лакомо
своите хиляди резци
откъснало е то скоро на някому
нежните два бели прасци

чудовището захапва с наслада
твоята хубава душа
запраща я в кръв и стенеща в ада

само ако му разреша!

Сфера стъклена

разкрива сферата стъклена
в ума ти планове пъклени
тя вътре в себе си крие
огромна силна магия

разкрива сферата стъклена
от тяло няколко въглена
остават в твоето бъдно
щом караш я безразсъдно

разкрива сферата стъклена
очи на дявол изцъклени
той в тебе гледа лакомо
потъваш скоро в мрака му