Словото

дали е дар или проклятие
ти с него си закърмена
дали е стигма
        белег от разпятие
небесна радост
        или болка кървава
и аз не зная
но с него съм жигосан също
за мене то е всичко
до смърт ще го обичам

защото сила е могъща

С теб да чатя ми е интересно

с теб да чатя винаги е интересно
именно защото не е лесно
в теб душата е немирно малко коте
и не те е галил знам живота

с теб да чатя е награда и усилие
лоша си понякога но мила
тъй позната си и толкова далечна
спомен от любов горяща вечно

Слабост

край тебе чувствам слабост
не искам пак да бъда слаб
усещането грабва
по малко ме ограбва
то реже моите крила

край теб усещам сила
която пари като лед
и тя ме би убила
и би ме тя смразила
не бе ли твоето поле

Злоупотреби

дадох ти сила а ти
с ней злоупотреби
исках аз да слея
нашите съдби
нашите борби
близко да живеем
но злоупотреби
силата използва ти

за да ме тормозиш
да ме изтезаваш
тъжен стих е този

всичко ти прощавам

Сила

дадох ти сила
сила която би ме спасила
сила която би ме убила
дадох ти сила

дадох ти сила
сила която може да радва
сила сърцето дето открадва
дадох ти сила

дадох ти сила
сила с която ме разрушаваш
и затова сега съжалявам
не че дадох ти сила

а затова че си открила
как да я използваш
болка
да ми причиняваш

На майка ми за Осми март

Честит Осми март, мила Мамо!
Не искаш ти нещо голямо,
ни скъпо, ни тежко, ни цветно!
Туй - права си - е мимолетно!
Това, което имаш ти от нас,
е нещо повече... е нежен глас,
това, което имаш - обичта ни,
(додето нищо друго не остане!)
това, което имаш - мъжка сила,
в едно със твоята обединила,
да стане тя здрава, като бетон,
бъди все такава, давай ни тон!

В ръцете ти силни

В ръцете ти силни
отпускам се...
И колко умилно
разчуствам се!
Ти нежен си, мили,
щом гушкаш ме!
А твоята сила
изкуство е!

Поема за Злия Магьосник

На Ц.

Някога... не толкова отдавна
живеел магьосник могъщ.
Той с магия ужасно коварна
слънцето угасил и луната
и тъмно било изведнъж!

По земята забродили твари
от ада пръкнати същ.
А магьосникът бил господаря,
император, владетел и царя,
бог силен и вездесъщ!

В мрака обаче Тя се родила,
била Тя цяла в любов.
Тя блестяла и давала сила,
светлината Тя там възродила
под тъмен, черен покров.

Щом усетил я злият магьосник,
веднага я уловил.
Не искал Светлина Тя да носи,
да поражда опасни въпроси.
На място тайно я скрил.

Скрил я в тъмницата надълбоко,
където няма живот.
Наказание толкоз жестоко
за момиче добро, светлооко -
да гние в мрака само.

Но намерил се момък безстрашен,
желаещ да я спаси.
И пробол той магьосника мразен
със кинжала магичен и пазен
зад милиони врати.

От килията щом я извадил,
заронила горки сълзи.
Бил магьосникът този баща й
и направил го с цел да я пази...
"Ах, моля, ти го спаси..."

И поспрял този момък учуден,
не вярвал той на това.
Да спаси знаел магът е лудост,
докато дълго, тихо се чудил,
Тя казала тез слова:

"Ти покай се татко и светлика
върни на този народ!
Или дъщеря ти ще извика
Светлина и Буря огнелика
под черния небосвод!"

Щом видял я в белите одежди,
горчиво заплакал той...
Била вяра, любов и надежда,
и във ней Вечността се оглеждала
в очите й - звезден рой!

Върнал им слънцето и луната,
а лек му дарила Тя...
Момъкът разкрил пред ней душата,
свързвала ги здраво веч съдбата
била в нея Любовта.

Давид

Давид,
името ти силно е
и силен ще пораснеш ти,
но мислите
по-важни са от силата,
и целите -
от празните мечти.
Давиде,
знай, никой бъдещето
не може да предвиди,
дали ти пътища
или луни ще видиш...
но където и да си
когато порастеш,
волята си запази,
и детето в теб!

Ти си светла

Ти си светла, ти си бяла,
в този свят ужасен
как си оцеляла?
Ти си цвете, ти си пролет,
в този свят пълзящ ти
как оставаш в полет?

Ти добра си и си мила,
но и носиш страшна сила,
и стотици покорила,
със един-едничък
ти гнездо си свила.
И му даваш всичко!
Всичката си сила,
светлината твоя цяла,
твоите душа и тяло!

Когато волята се чупи

Когато тъй притиснат си,
че волята се чупи
и през зъбите стиснати
ни вик, ни стон се чуе...
тогаз сбери си силите
и забрави за болката,
че тя е само в мислите -
един фантом и толкова.

Дракон 2

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Завързан съм с вериги яки,
а огънят ми тлее в Мрака.

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Не искам повече да чакам
да ме погълне - вечен - Мракът.

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Разпервам аз криле могъщи,
политам над реки и къщи
веригите железни скършил...

и Царството на Мрака свърши.


Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.

Срещнах аз...

Срещнах аз богиня с очи зелено-сини,
и обикнах тази самодива
и искам само тя да е щастлива.

Срещнах аз момиче, красиво като птиче
и се влюбих до полуда
в тези два прекрасни изумруда.

Срещнах аз съдбата, разтворих си душата,
тя разцъфна - нежно цвете
щом докоснаха се първи път ръцете.

Срещнах тебе, мила, и ти ми даде сила
сила нечовешка и огромна
и душата ми за теб си спомни...

Срещнах аз богиня с очи зелено-сини,
и дори когато си отива,
аз искам само тя да е щастлива.