В живота ви навлизам

в живота ви навлизам
приятели мои
аз бурно не прецизно
без жалби и капризи
през всички двубои

в живота ми ви има
приятели мили
и тъй сте ми любими
и тъй необходими
вий давате сили

Казан с катран

казан с катран клокочи
в гърдите ми очернени
и всичко бяло точи
оставам без енергия

той капе на клавишите
изсмуква в мене силите
очерня и написаното
прекъсва лесно жилите

казан с катран клокочи
в гърдите ми очернени
чер вълк кръвта ми лочи
трупа гризат зли червеи

Господарке на живота

Господарке на Живота,
Властелинке на Смъртта,
изсвири последна нота
на страстта и любовта...

Повелителко на Сили
по-могъщи от света,
изпрати ИМ ескадрили -
изравни ГИ с все пръстта!

Доброто е на път

Понякога е труден животът!
Понякога даже ужасен!
Но силите звездни работят,
да стане отново прекрасен!

Така че не тъжи и не унивай!
Доброто е винаги на път!
Красивото навсякъде откривай!
И ще заблести за теб светът!

Стоманеният кон

Под мен - стоманеният кон,
със мощ - хиляда конски сили!
Тежи той повече от тон
и хора са го сътворили!

Силите през мен минават

силите през мен минават
и на листа се изливат
после той ги пресушава
и направо ги изпива
в тишината оглушавам
а на вкус ми е горчиво

През мене цялата вселена

и усещам как сега през мене
преминава цялата Вселена
аз проводник съм на сили
тъй могъщи
           покорили
и света и всичко в него
за да могат щом съм рекъл
бързо да преобразуват
информацията в думи

Храм.

Душата ми е храм.
Допускам те във него.
И нож ти давам сам -
да режеш мойто его.
Във жертва да дадеш
ти всичко, що е гнило...
Да може да расте
доброто с нови сили.

Отварям ти вратите -
да бъдем двама там.
Споделяме съдбите...
В душата моя - храм.

Искам да се сгуша

Искам да се сгуша
в малкия ни свят -
там се чувствам силен,
там съм и богат.
Искам да послушам
сладкия ти глас
(сладък като биле!)
Слушам те в захлас!
Ставам в миг послушен
щом докосна теб.
Сякаш упоили
са ме и расте
в мен ужасна суша.

Мойта жажда утоли,
влей ми нови сили...
Знай, че всеки миг боли,
далеч от твойте устни!

Когато волята се чупи

Когато тъй притиснат си,
че волята се чупи
и през зъбите стиснати
ни вик, ни стон се чуе...
тогаз сбери си силите
и забрави за болката,
че тя е само в мислите -
един фантом и толкова.

Пародии: Христо Смирненски - Червените ескадрони

Ученическите ескадрони

В утрото на светла ера, с факела на нова вера
бягат бодри ученици с устрем горд и набег смел,
а над тях кат хищни птици, кат настръхнали орлици
виснат злобни даскалици, питат кой какво е чел.

Дзвер изправя се, изцвили и отронил сетни сили,
грохне хъркащ на чина си затъпял и уморен.
В миг уплашен трепва Дзвера, чул за няква далавера
дето станала у Вера, днеска или онзи ден.

И развели гънки гладки над дебелите тетрадки
като вихър отминават ученик след ученик.
И във мозъците наши плуват облачета каша
и на изпита ни страшен ужасяващият лик.

Ето татък, във кафето текнаха запаси светло
и вълни от кървав пламък срещнаха се гръд със гръд;
сви се буря безпощадна, зазвънтя и водка хладна –
кратка схватка и наново учениците летят...

Ах, пишете ученици! В устрема ви днес стотици
погледи са приковани със надежда за късмет.
Свил десницата корава, от задачите не ставай
стреснат, грохнал, и уплашен от последния звънец.

Нека в ужас забатачени рухнат всичките задачи
под ръцете ви юначни, тъй - без вик, без звук, без стон –
и младежът да намери зад открехнатите двери
на Джипитата уверени бележки милион.