Тайна

страх те е че ще изчезна
страх те е че ще ме изгубиш
и ще се продъниш в бездна
и това ще те погуби

не се страхувай

аз живея във гърдите твои
дишам с твойте дробове
и побеждавам с теб в двубои
и строя със тебе светове

не се страхувай

аз съм огъня в очите ти
аз съм хилядите въпросителни
които задаваш безкрайно

аз съм твоята тайна

Ти си ми дрога

Ти си ми дрога, ти си моя страст,
без теб не мога да трая и час!
Кажеш ли сбогом - умирам без глас!


***


Впивам устни във врата ти
с жест един безпътен...
Ти ме гледаш с лед в очите.
"Къде са искрите?"

Стискам те силно с ръцете,
не чувам сърцето...
Прегръдката ти - студена,
"Защо ми изменяш?"


***


Ти си ми въздух, ти си ми кръвта,
без теб аз съм кух, ти си ми мечта,
без теб във сън глух ме гони смъртта!

Ти проби всички мои защити

Ти проби всички мои защити!
А се борих така упорито!
Покориха ме очите -
две остриета наточени
към мене вечно насочени!
Покориха ме ръцете -

две шии бели на лебеди:
или топли, или ледени.
Покори ме и сърцето -
то побира два океана:
единият е от сълзи,
другият - от кървава рана!

С моите другари

Днес излязох с моите другари
и мотахме се къде заварим...
В паркове - на пейки, тротоари!

Единственото важно беше,
че бяхме заедно. Гореше
в очите ни едничко нещо...

Днес излязох с моите другари,
няма вирусът да ни попари...
Като пролетни листа през Март!

Демони

По Imagine Dragons - "Demons"

прегръщам те нежно
когато топлината ми усетиш
погледни ме във очите
там мойте демони са скрити
там мойте демони са скрити

лежим един до друг
когато нежността ми в теб прелее
с длани докосни гърдите
там мойте демони са скрити
там мойте демони са скрити

Студено е

студено е на хората в душите
излъчват ледна хладина очите
вървя по улицата тих и бледен
пилея огъня във мен последен

Очите, които дават

Очите търся аз, които дават
без да притежават.
Аз ли давам ти,
или пък ти на мен?
И струва ли си тъй да продължава
ден след ден?
Очите твои търся сред хиляди очи,
но зная че далеч си
и няма да ги срещна,
а само ще боли.
Далеч си.
Далеч си.
И няма смисъл да те търся,
сред хиляди очи.
До болка си личи
колко са различни всички те.
От теб.
Аз ли давам ти,
или пък ти на мен?
И струва ли си тъй да продължава -
да търся аз очите,
които дават
без да притежават?