Ти си толкова далече

ти си толкова далече
още не си ми се случила
ориста така се стече
чака тайник да отключа

ти си толкова високо
още не съм те усетил
теб момиче звездооко
твоят поглед ще ми свети

Цяла в копнеж

сутрин ставам
когато зората проглежда
обличам се
аз цяла в копнеж и надежда

и тръгвам пак
по пътя обрасъл със тръни
със тебе съм
и двама сме заедно в съня ми

вечер лягам
когато зорницата свети
и заспивам
след мене се будят поети

Вали вали

вали вали дъждът в очите
игли игли бодат сърцето
боли боли дъхът в гърдите
дали дали любов ще свети

Свети Валентин

Нима ти трябва празник глупав,
за да покажеш, че си влюбен?
Ако един ден през годината,
поглезиш ти любимата
на този малоумен празник...
нима отрича,
че иначе си задник?

Да, някои обичат! Но не за ден.
Да обичаш, значи да си в плен.
На очите ярки, на ръцете нежни,
на душата жарка, на страните меки,
това са само изтъркани клишета,
точно като поздравите в нета...

Да, някои обичат! Но не за ден.
Да обичаш, значи да си запленен.