дърво самотно расте на хълма
но със живот е кората пълна
подслон то дава на насекоми
и каца славей - дървото помни
подема песни красиви нежни
в зверчета бесни пълзи надежда
и идат хора на лов за плячка
посядат скоро тез зли палачи
един от всички ловци жестоки
изпява в срички той свойта болка
сълзѝте рони на пресекулки
изпуска стон и сам Бог дочул ги
дърво самотно расте на хълма
вселена цяла с живот го пълни
Показват се публикациите с етикет славей. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет славей. Показване на всички публикации
26 април 2024 г.
Дърво самотно
25 ноември 2022 г.
Музата да си почине
Оставям малко музата ми да почине.
Тази хубава богиня!
Но какво тогаз ще чиня?
Да възхвалявам красотите ни природни?
За това съм непригоден!
Нужен е Пегас изгоден!
Процесът на писане обяснявал съм много!
Знаете - ритъмът строг е!
И в стиха аз търся Бога.
Но какво? Какво остава?
Може строфата децима...
Модел с добра октава?
Сигурно една сикстина?
Дали да продължавам?
Следва мъничка терцина...
Това не носи слава!
Ад без тебе е, Богиньо!
Запей, мой нежен славей!
Тази хубава богиня!
Но какво тогаз ще чиня?
Да възхвалявам красотите ни природни?
За това съм непригоден!
Нужен е Пегас изгоден!
Процесът на писане обяснявал съм много!
Знаете - ритъмът строг е!
И в стиха аз търся Бога.
Но какво? Какво остава?
Може строфата децима...
Модел с добра октава?
Сигурно една сикстина?
Дали да продължавам?
Следва мъничка терцина...
Това не носи слава!
Ад без тебе е, Богиньо!
Запей, мой нежен славей!
Етикети:
богиня,
децима,
красоти,
лирика,
литература,
муза,
Пегас,
поезия,
природни,
славей,
стих,
стихове
Абонамент за:
Публикации (Atom)