Музата да си почине

Оставям малко музата ми да почине.
Тази хубава богиня!
Но какво тогаз ще чиня?

Да възхвалявам красотите ни природни?
За това съм непригоден!
Нужен е Пегас изгоден!

Процесът на писане обяснявал съм много!
Знаете - ритъмът строг е!
И в стиха аз търся Бога.

Но какво? Какво остава?
Може строфата децима...
Модел с добра октава?
Сигурно една сикстина?
Дали да продължавам?
Следва мъничка терцина...
Това не носи слава!
Ад без тебе е, Богиньо!

Запей, мой нежен славей!