Музата да си почине

Оставям малко музата ми да почине.
Тази хубава богиня!
Но какво тогаз ще чиня?

Да възхвалявам красотите ни природни?
За това съм непригоден!
Нужен е Пегас изгоден!

Процесът на писане обяснявал съм много!
Знаете - ритъмът строг е!
И в стиха аз търся Бога.

Но какво? Какво остава?
Може строфата децима...
Модел с добра октава?
Сигурно една сикстина?
Дали да продължавам?
Следва мъничка терцина...
Това не носи слава!
Ад без тебе е, Богиньо!

Запей, мой нежен славей!

Защо съм така устроен

защо кажете съм така устроен
че ми трябва капчица любов
и на нея съм покорен
и да пея съм готов

от какво тесто съм замесен
че ми трябва буйния Пегас
и започвам мигом песен
своя почва сетил аз

защо кажете съм така устроен
че ми трябва капчица любов
да съм вече цвят отворен
чул далечен силен зов

Дали по-силен е импулса

Дали по-силен е импулса
на суровото изкуство?
Расте сега във мене пулса,
кръвта ми в мозъка нахлува
и поражда силни чувства!

Дали обаче без Пегаса
мога да творя красиво?
И огънят дали угасва
напълно с другата нагласа
като чувството е живо?