Където и да ида

По Дебелянов

където и да ида
все тази нощ във мене
и нищичко не вѝда
от черното затмнение

когото и да мόла
не мой да ми помогне
и тъжен съм и болен
и Смърт ме тъмна погна

единствен зине гроба
за мен е той отворен
далеч от всяка злоба
далеч от всички хора

Защо съм така устроен

защо кажете съм така устроен
че ми трябва капчица любов
и на нея съм покорен
и да пея съм готов

от какво тесто съм замесен
че ми трябва буйния Пегас
и започвам мигом песен
своя почва сетил аз

защо кажете съм така устроен
че ми трябва капчица любов
да съм вече цвят отворен
чул далечен силен зов

Позитивни

В сърцето ми слънцето грее,
душата ми тихичко пее
мелодия нежна.
И гледам копнежно
аз навън през прозорец отворен
как играят децата на двора.


-----


В душата моя облачета бели
летят във сини небеса
и пухкави тела прострели
не ме оставят да съм сам.