Като човек след катастрофа
уча се да пиша.
Грешен ритъм?
Няма нищо.
Ще опитам всяка строфа
да оплитам,
ще залитам -
ту към ямба,
ту в хорея...
В мене зрее
Вечност цяла
слънце грее
в мен изгряло!
Като човек след удар
уча се да пиша.
Голямо чудо,
че издишат
стиховете първи!
Пиша ги без мисъл,
без да спирам.
Тъй е Той орисал
днес разбирам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар