Когато скука

когато скука забива зъбѝте си остри
във тяло
в ум
във душа
и във кости

когато вече ти липсва наслада и чувство
и вяло
с шум
ти твориш
неизкуство

не спирай - лей красоти върху листите бели
без мисъл
с кръв
чудеса
преживелици

не спирай - още е рано очи да затвориш
орисан
пръв
да дариш
духа си на хората