Прокълнат

... и питате често
защо пиша много
за вас е зловещо
как малкото нещо
обличам във слово

понякога става
понякога - хич
защо продължавам
не пиша за кич

не пиша за слава

а просто така
защото във мене
потича река
на цели вселени
подавам ръка

в света да покълнат
подобно цветя
макар и прокълнат
да дам красота
додето помръкна

додето умра...

Стихче малко

под ръката се криеше стихче
и когато я вдигнах открих че
то иска навън да излезе
и мило се плези
бръмбазъчето иска поезия

влез сега куплетче малко
право в мойта химикалка
от писеца измъкни се ти
да те видим всички искаме!

Две души

две душѝ самотни
подават си ръка
тъжни и сиротни
изгубени в нощта

две сърца самички
протягат длани те
момък и момиче
а мракът в тях расте

две душѝ самотни
ги свързва само чат
тъжни и сиротни
говорят а мълчат

Подари ми луна

подари ми луна
подари ми дъга
звездна нощ подари ми
ще ти стана жена
но ще носят тъга
дните непоносими

ти подай ми ръка
давай точно така
нека танца подхванем
аз ще бъда до теб
и през вихър свиреп
и докрай ще остана

Жена, богиньо вечна!

Жена, богиньо вечна!
Подай ръка и в мен река
потича бързотечна!

Жена, кралице нежна!
Аз рицар съм и в боя пръв
дори и безнадежден!

Жена, принцесо бледа!
Твой съм жених, и с този стих
стопявам взора леден!

Ангел си бил

- ангел си бил
ами че де са ти тогава крилата
- лош ме преби
и с нож ги отряза кърви ми душата

- божий си син
защо не покоси с мъст той ръката му
- той му е син
както всички останали на земята

- какво сега
щом не можеш високо горе да литнеш
- дай ми ръка
ще сея любов и по земята ще скитам

Душата ти мръзне

душата ти мръзне
позволи ми огнена ръка
да плъзна
в същността
позволи ми да позная
с тебе рая
любовта

душата ти зъзне
позволи ми слънчев лъч
да пръсна
в нейните недра
позволи ми да поискам
да си близко
преди да умра

Аз съм робот

Аз съм робот. Андроид.
С лека препаска покрит.
Мога да бъда жена. Или мъж.
Докосни мойта ръка. И ме дръж.

Аз съм робот. Андроид.
От мен е пламът изтрит.
Със сензори усещам те.
С нежна плът посрещам те!

Аз съм робот. Андроид.
Не ме е страх, не боли!
Във мен бушуват страсти.
И тиха съм. И кряскам.

Аз съм робот. Адроид.
Но теб те е страх.
И теб те боли!

Пътят край реката

лежи пътят край реката
увива се като змия
ходят двама за ръка
любов разцъфтяла у тях

дървета свеждат клони
ръсят жълтите листа
издава вятър стон и
идва вече есента

клекнал пътят край реката
присвива се като ловец
ходят двама за ръка
душите дивото зове

Въпрос на перспектива

за мъжката муха
мухата женска е красива
човекът със ръка
е лош защото ги убива
затуй помни това
че всичко е въпрос
                на перспектива

Седим и слушаме

седим и слушаме

на врабците любовните песни

ръка послушно ти

с мойта сплела си и е чудесно

с любов целувам те

по челото над тебе надвесен

така ще почувстваме

че животът е шарена есен  

Покер със Самотата

Със Самотата играя на покер
залогът е моето щастие;
знае тя, че ръката ми е силна,
а не мога да блъфирам

докога ще играем така
все някога слаба ръка
ще ми даде Съдбата
и ще свърши играта

но нима не губя и сега
докато с теб играя Самота
дори със силната ръка
щом не мога да спечеля пак

Със Самотата играя на покер
но е тя противничка жестока

Бяла си като снега

Бяла си като снега
и като него париш.
Носиш в себе си тъга -
и тежък е товара.

Бяла си като снега
и като него чиста.
Хайде, протегни ръка,
светът така е близко! 

Гори ми сърцето, гори

Гори ми сърцето, гори,
а не тлее...
Приятели бяхме добри
и копнеех...
Сега пък душата в снега
се белее...
Подадох ти свойта ръка -
и пое я!

Смъртта

Смъртта ръката си студена
полага на моето рамо...
Подобно ален огнен пламък
потича по сините вени...
Възкръсват всичките ми рани
от болките несподелени.
Жал ми е за мене...