Подай ми ръка

реката е мътна
- таз вечна река -
съдбата безпътна
ти носи тъга

реката тече си
- таз бърза река -
по нея е лесно
да плаваш така

когато те влачи
- таз хищна река -
сред всички палачи
подай ми ръка!

На Маца - Коледа

доброто е в кръвта ти
на близки и познати
подаваш ти ръка
на този светъл празник
те молим да се пазиш
от болка и тъга

доброто е в ума ти
върви напред по пътя
за себе си мислѝ
и време отдели си
прави каквото искаш
най-важна си нали?

Музика

музиката ромоли
като летен дъжд
ах защо така боли
в ляво изведнъж

музиката е река
в мен се влива тя
гони всякаква тъга
ражда любовта

музиката ромоли
като летен дъжд
бодват мънички игли
- стръкове от ръж -

Подари ми луна

подари ми луна
подари ми дъга
звездна нощ подари ми
ще ти стана жена
но ще носят тъга
дните непоносими

ти подай ми ръка
давай точно така
нека танца подхванем
аз ще бъда до теб
и през вихър свиреп
и докрай ще остана

Бяла си като снега

Бяла си като снега
и като него париш.
Носиш в себе си тъга -
и тежък е товара.

Бяла си като снега
и като него чиста.
Хайде, протегни ръка,
светът така е близко! 

Силата

Владея Силата,
пукни се сега!
О, милият...
обзе те тъга!
А истината?
Ставам все по-добра!
Още пишеш ли?
Та нима не разбра!?
Нали точно Силата
мен, а не теб избра!

Мотивиращо

Когато в гърдите ти врящо олово,
изгаря напълно живеца във теб,
когато съдбата те мачка отново
и газиш през вихър свиреп.

Тогава спомни си Великите хора,
създали с ръцете си чудния свят,
за който работили те без умора,
да бъде красив и богат.

Спомни си онези, които са дали
животите свои за тази страна,
ще ли са доволни, щом биха узнали
как предаваш се ти без борба.

Помисли, помисли си, главо дебела,
дали само ти си така,
дали не умират деца от холера,
или пък от глад и без капка вода.


Затова изправи се, изтупай се бърже,
и тръгвай по прашния път все напред,
защото волята никой не мож да увърже
и повече падаш ли, ще си все по-добре!

Мотивиращо

когато черно ти е пред очите
когато нищо не върви
когато почнеш със псувните
и сърцето ти кърви

тогава припомни си
първата открадната целувка
първото държане за ръка
първата си скъсана обувка
с която победи в игра

припомни си всички пъти
когато си се смял до сълзи
или си прегръщал скъп другар
помни
животът преминава бързо
днес си млад а утре стар.

не се цупи и не муси се
не е краят на света
вземи си душ и обръсни се
и вдишай тази Красота

Приятелки

Както лист на теменуга
и капчица роса,
винаги една до друга –
с усмивка и сълза.

Вятър буен във морето
и прииждаща вълна –
така сте вие двете
вечерта и през деня.

Тайничка усмивка
и протегната ръка,
и снимки – толкоз снимки
пълни с радост и тъга...

Приятелството ваше вечно
разцъфва нежно всеки ден.
Но защо сте тъй далече,
тъй далече вий от мен?

Покоят на нощта безкрайна
и най-красивата звезда –
все заедно, без тайни, всеотдайни...
под слънце жарко и в дъжда.

Като лазурът син на небесата
и птица със разперени криле –
ръка в ръка, душа в душата
топлота когато сещате, и лед.

Кой ще дръзне да дели:
две скали вековни, неразделни,
две звезди, запалени от вечността,
две реки не знаещи предели,
две вълни, преплетени в смъртта...

Две морета кой дели?

Аз посмях и търся прошка
във вашите очи.
И все пак искрено и просто
ето тъй аз виждам ви:

Лястовички две във полет,
щастие във всеки поглед,
а в усмивките ви – пролет...

Ако зарад туй виновен съм, простете,
и стихът ми вие двете
вместо цвете приемете.
Ах, прощавате, нали...

Мариета? Натали?