Когато

когато си тъжен, когато си сам,
когато си длъжен на някой голям,
когато боли те, когато кървиш,
когато сълзиш ти и хич не върви,
когато е мъка и всеки твой ден,
когато с разлъка оставаш студен...
тогава с надежда вдигни ти очи,
тогава със нежност света докосни,
тогава със вяра криле разпери,
тогава ти звяра със меч прободи,
тогава ти просто се усмихни
и с любовта си света промени.

Не разбираш, нали?

Не разбираш, нали,
че дори да боли,
аз тук съм за теб,
през вихър свиреп,
през огън и лед,
и знам, че звучи
леко пресилено -
всичко е истина:
във мрак и лъчи
както искаш мъчи ме
с твоя поглед лъчист
както решиш наречи ме,
но ти си за мен
лъч в зимен ден,
смях в тъжен ден.
Порив топъл,
нежен вопъл...

Усмихни се на света!

Тъжен си и зле, и болен,
нищо не върви при теб.
Виж напъпилата пролет
как разбива всеки лед.

Депресиран си и мъка
с сила страшна те души,
чуй ти моята заръка
тя дано те утеши:

Усмихни се на света!
Вдишай тази красота!
Чуруликащите птички,
весели рекички
чуй и смях девичи...
И бълбукащи потоци,
весели жабоци
виж, момчета боси...
прегазили реката.
Теменуги росни.
Усмихни се на света!
Вдишай красотата!

Мотивиращо

Когато в гърдите ти врящо олово,
изгаря напълно живеца във теб,
когато съдбата те мачка отново
и газиш през вихър свиреп.

Тогава спомни си Великите хора,
създали с ръцете си чудния свят,
за който работили те без умора,
да бъде красив и богат.

Спомни си онези, които са дали
животите свои за тази страна,
ще ли са доволни, щом биха узнали
как предаваш се ти без борба.

Помисли, помисли си, главо дебела,
дали само ти си така,
дали не умират деца от холера,
или пък от глад и без капка вода.


Затова изправи се, изтупай се бърже,
и тръгвай по прашния път все напред,
защото волята никой не мож да увърже
и повече падаш ли, ще си все по-добре!