Не ми се умира

СТИХ ЗА ТАЗИ, КОЯТО ТЪРСЯ

аз тебе търся девойко красива
за другите странна
очите твои са въглени живи
душата е рана!

аз тебe искам девойко прекрасна
и ти си ми нужна
копнея в обич страстта да прерасне
по пътя задружен

аз тебе чакам девойко любима
че ти ме разбираш
самичък в мрака замръзвам
- спаси ме! -
не ми се умира...

Кървава рана

исках да стане
и се получи
своята болка
в шкафа заключих
кървава рана
вече не пàри
нежните длани
давам ги даром

Протокола

зад стъклото те гледам
няма как да се покажа
знам - образа ти бледен
някой ден ще ме накаже
за моята измяна
и в мене има рана!

няма смисъл разбери
от Истината гола
теб ли?
мен ли?
убеждавам
или само продължавам
да следвам протокола

мене повече боли
- ти някога ще го узнаеш -
знай че щом се строполѝш
отворен тебе чака Раят!

Душата излезе от гроба

душата излезе от гроба
заровен бях жив
ранен бях от завист и злоба
от долни лъжи

душата е вече свободна
под ярко небе
душата със рана прободна
лекувана бе

душата излезе от мрака
където живях
годините минаха
чаках
без обич без грях

Раната боли

Раната боли.
Белегът остава.
Преходна, нали,
земната е слава?

Раната боли.
Всичко отминава.
Преходна, нали,
земната е слава?

Раната боли.
Хич не съжалявам.
Питам се дали
после продължава...

Кога последно

Кога последно бях с момиче?
Кога ѝ казах, че обичам?
Отдавна беше...
Твърде дълго стана.
Това човешко
чувство като рана!

Кога последно бях с момиче?
Кога любима я наричах?
Отдавна беше...
Твърде дълго стана.
Така горещо -
огън палех с длани!

Рана дълбока

рана дълбока в гърдите
кръвта му тече ли тече
длани жестоки с бодлите
дерат го доде се врече

рана дълбока в гърдите
боли го тъй - ще откачи
литва високо с орлите
и къпе се в ярки лъчи

Тривиален или странен

тривиален или странен

ако трябва да избирам

във сърцето с люта рана

цял живот ще си умирам

тривиален или странен

но в душата ми да грее

любовта и да остане

и след мене да живее

тривиален или странен

но безсмъртен и всевечен

и със обич да нахраня

едно мъничко човече

Стрелата

дръпваш стрелата ти от колчана

опъваш лъка

изстрел 

и следва кървава рана

и в мене мъката

влача сърцето пак наранено

и стена тихо

болка 

че става все по-студено

от всички стихове

Щом усмихнеш се

щом усмихнеш се лицето грейва
и в сърцето рана зейва
а щом успея
дори за миг да те разсмея
сякаш съм герой
и съм победил в неравен бой

щом усмихнеш се и ангели запяват
и сърцето покоряваш
знам ако случайно
със нещо дребно те разплача
ще кървя безкрайно
и краят мой това ще значи

Листата окапват

Листата окапват,
сезонът залязва.
Сълзите се стапят...

Защо ми отказа?


И всичко тъмнее,
и вече е зима!
А раната зее...

Така нарани ме!

Вариации - Залязва слънцето рано

Залязва слънцето рано
подобно кървава рана,
избяга ти, аз останах...
бе твойта любов измама.


~~~


Залязва слънцето рано
подобно кървава рана.
Обичах те, но ти ножа
заби във моята кожа.


~~~


Залязва слънцето рано
подобно кървава рана -
небето в алено грее,
така в зори ще изтлея!

По AVA MAX - MY HEAD AND MY HEART

Държа ме за ръката,
когато нямаше какво да хвана.
И гонеше тъгата,
лекува зеещата в мене рана.
Ти пиеше сълзата;
щом всички махнаха се, ти остана.