EVA - discord

ти беше извор
ти беше истина

ти беше избор
ти беше искана

но днеска ножа ти
заби във кожата

кърви сърцето ми
съдби преплетени

сега разкъсани
и твърде късно е

за думи нежни и
умря надеждата

сега е мъката
и рай и пъкъла

ти беше муза
ти бе богинята

сега е пустош
и рана зинала

Защо така си лоша

защо така си лоша
защо забиваш ножа
във нежната ми кожа
защо така си лоша

нима дотам ме мразиш
сърце с пета да газиш
прост разговор отказваш
защо така ме мразиш

Чета ти имейлите, да

Чета имейлите ти, да.
Чета и есемесите.
Паролите ти разгадах,
във всичко се замесих!

Следя те всеки божи ден.
Напуснах даже работа.
И нося твоя сутиен.
(Да казвам май не трябваше.)

Ако от ревност не умра,
ще е от недоспиване.
От скрита камера разбрах,
че в петък се напиваш!

Не мога повече така,
ще взема да си тегля ножа!
Но чувам тропот на крака,
ще трябва пак да го отложа...

Вариации - Залязва слънцето рано

Залязва слънцето рано
подобно кървава рана,
избяга ти, аз останах...
бе твойта любов измама.


~~~


Залязва слънцето рано
подобно кървава рана.
Обичах те, но ти ножа
заби във моята кожа.


~~~


Залязва слънцето рано
подобно кървава рана -
небето в алено грее,
така в зори ще изтлея!

Мъжете - антиода

Не ми ги хвалете
мъжете...
С ножовете остри
в ръцете...
Те режат до кости
плътта ти...
Не ги величайте,
а знайте...
Мъжете поглъщат душите
така причиняват сълзите!
Мъжете, невинаги лоши,
понякога режат със ножа...
Мъжете...
Не ми ги хвалете
мъжете...
С ножовете остри
в ръцете...
Ампутират красотата
и остава пустотата.

Не остана любовта,
вече само празнота...

Пълен с надежди

Ти за мен си Живота,

ти си мойта Голгота,

и аз за теб ще умра,

за тебе съм лоша,

за теб съм добра,

ще взема аз ножа,

Жулиета съща,

и всичко ще свърши...

Но ти ме поглеждаш,

пълен с надежди,

светът просветлява,

и болката в ляво

изчезва мигом...

и няма никой

и няма нищо

помежду ни

и няма думи

а само чувства

бушуващи

целувам те

във теб се сгушвам

светът изчезва

ти ме поглеждаш

пълен с надежди