Момичета прекрасни

далече сте от мен
момичета прекрасни
в деня студен
аз гасна в плен
и раните зарастват

но мъчи ме страха
че няма да ви имам
дори в стиха
да спи греха
живея в тиха зима

далече сте от мен
девойки светлооки
но някой ден
все тъй смутен
ще слея с вас посока

Момичета

Момичета красиви!
Момичета прекрасни!
Вървите в дните сиви
с очите светли, ясни!

Момичета добрички!
Момичета и лоши...
Обичам просто всички
в самотните си нощи!

Ах, как искам аз душите
на всички да изчистя,
с мъката и със сълзите
пропили тези листи...

От света да ви запазя,
който черни и покваря,
и от злоба и омраза
по-далеч да ви закарам!

Момичета красиви!
Момичета прекрасни!
Бъдете вечно живи!
Без вас ще е ужасно!