По пътеката върви

по пътеката върви
и ще видиш красота
виж дървото как кърви
пак заронило листа
вятър щом сега изви

но ще мине есента
всичко ще се съживи

Ледът по листата

ледът полепнал по листата
на капчици малки топи се
пропива бавно във клетките
с докосване ледено

и плачат тъжно листите
че раничко дошла е зимата
преди да навлекат палтата
и да се скрият под земята

ледът полепнал по листата
на капчици малки топи се
и се превръща във водата
от която ще пият птици

Листата са нежни и алени

ЕСЕНЕН ЕТЮД

листата са нежни и алени
горят като клади запалени
и капят в голямото езеро
и стапят се в чиста поезия

дошли са дните тук есенни
красиви и песенни
и носят мъгливите утрини
допират се устните

и птиците гонещи вятъра
и древният зов на земята ни
тук всичко е обич и ние сме
във центъра бял на магиите

По Roxette - Stars

...и където и да идеш
аз ще те последвам
погледни и ще ме видиш
пак ще те последвам

каквото и да кажеш
каквото и да направиш
ще ти подскажа
не ще те оставя

като огъня подпалка
като листа химикалка
много малко
са родените да следват


и където и да идеш
аз ще те последвам
всеки ход ти е предвиден
винаги те следвам

каквото и да кажеш
каквото и да направиш
ще ти подскажа
не ще те оставя

като рибите реката
като пъпките земята
такава е съдбата
на родените да следват


И слънцето ще грее,
реките ще се леят,
цветята ще узреят,
там ще те намеря!

Седя пред листа

Седя пред листа. Безсилен.
Умът ми чист е. Стерилен.
Слова по писта. Безкрили.
Слънца лъчисти. Прости ли?

Пред лист седя. С химикалка.
Думи редя. Тъй са жалки.
Как аз вредя? Уж по малко.
Да разредя? Откачалко!

Пиша

Пиша... не зная какво ще излезе.
Поезия? Лесно е?
Вдишвам... и ето че чувствата бликат!
Стихове! Отклик!
Всичко, което чувствам е на листа!
Мракът и светлата буря лъчиста!