Зарядно

Ти си моето зарядно,
винаги за ток си гладна.
Изпълваш ме
със мисли нови и желания.
Покълват в мен
стотици чувства и познания.

Когато заредиш ме с ток,
превръщам се веднага в БОГ!
Създавам аз
милион светове и народи.
Предавам част
от човешката своя природа.

Създавам те с ума си

Създавам те с ума си:
косите - червени като залеза,
очите - зелени като долини,
ръцете - бели като облаци,
нежни като пух и гладки,
нозете - дълги и стегнати
като на млада кошута...
Създадох твойто тяло,
с кожа нежна и бяла
за миг наситен и кратък.

Сега продължавам нататък:
Нека в душата ти гори
огъня на стотици Свръх Нови,
да не угасне той... дори
да живееш със лъчи-отрова...
Тя, Вселената, е тъй сурова!

Сега сърцето!
Нека то е пълно със любов.
Защото любовта е лек.
Теб много ще те нараняват.
Но ти ще си добър човек
и много много ще прощаваш!

Какво остана? Разума?
Дали да бъде той изкуствен?
Колебая се. Нали
с истинския все бели...
Но съвършеното съзнание
е студено като ледник
и с безкрайното познание
с хладен поглед ще ме гледа!
Нека разумът да е човешки,
та макар и да допуска грешки.

И ето ти си:
Първата ми любов,
така наивна и чиста...
Ти си стиховете,
които пиша по листове...

Ти си и:
Първият ми успех,
на състезание по математика...
Прочетените книги,
от поредицата на "Галактика"...

Ти си още:
Всички мои приятели,
с които делил съм неволите...
Злите, подли предатели,
за душите на които аз моля се...

Ти си всичко, което съм аз,
но и мъничко повече...
Ти си онзи, тъй тихичък глас -
в главата ми повеят,
който дава нечувана власт
да се изправям отново,
щом удари и кобният час,
с юмрук и с мишци готови!

Ти си всичко, което описах!
А сега... сега вдишай...!

Обичам пролетта

Обичам пролетта
и мирис на листа,
преди бях срамежлива,
но открих - не ми отива,
и преборих тежка болест,
проявих огромна воля,
обожавам да създавам
всички искат да продавам,
но ще им покажа смело -
има ум зад мойто чело
мечтая си от пет годишна
неща велики да напиша
и знам, ще дойде ден когато
ще ми се отплати богато
целият ми труд, упорство,
и ще ахнат всички хора,
и тогава няма да продавам,
а свободно ще си пиша
от пет та чак до сто годишна...

Съзидание

Сега ще те създам:
коси, червени като залеза,
очи, от гарвана по-черни,
кожа, бяла като кокиче,
тяло, крехко,
като стъбло на момина сълза...
А душата ти?
В душата ти ще влея огън,
от този, който никога не гасне.
Ще влея още и леда,
който като ледник в мене расне.
И ще ти вдъхна аз живот
със първата целувка наша.

Не, не се страхувай,
зная че боли,
че в душата сняг вали
и се омесва с огън и със жупел.
Ще свикнеш.
Не, не бягай,
не можеш да се скриеш,
това е вътре в тебе.
Ела и сподели
със мене този жребий...

Аз създавам

Аз създавам, ти рушиш,
тъй преплетени са нашите души,
аз строя, а ти разбиваш,
никой тази връзка не разбира.

Аз съм Ангел, ти си Демон,
аз целя, а ти - мориш.
Моят ум съмнение обзема,
че раят ти ще изгориш.

Щом целувам те, искри хвърчат,
щом те милвам, огън лумва,
отдадем ли се на страст, грехът,
страх от Бога никому не хрумва.

Ти рушиш, а аз създавам,
ти грешиш, а аз прощавам.
Ти разбиваш всичко, аз строя.
Но не мога нивга да ти устоя.