Докосват се ръцете ни

Докосват се ръцете ни
кръвта в нас се лута
усещам аз сърцето ти
сърце на кошута

и сливаме дъха си
за въздух се борим
и вдишваме прекъснато
със устни притворени

притискам те до мен
и се сливаме в едно
сега си в моя плен
в най-свободната ти нощ

Не те обичам

Не те обичам
защото си тиха трепетлика
обичам те защото не шептиш
а викаш
с надеждата да бъдеш чута
обичам те
защото носиш ти
сърцето на кошута
не те обичам
защото си надута
а защото си щедра и добра
и ще те обичам
до последната минута
докато умра

Огледало от елмаз

Пред мен стои вълшебно огледало
и оглеждам се във него аз...
то същността ми вярно е предало,
то - стъклото от елмаз.

Нежна съм като кошута,
като извор - чиста, аз,
дълго по света се лутах,
със сърце под чужда власт!

Обич в мен цъфти и зрее,
като лава - вряща, аз,
Слънцето във мен живее,
пускам го в света за вас!

Пред мен стои вълшебно огледало
и оглеждам се във него аз...
Виждам отвъд човешкото си тяло -
същество от лед и страст.

Сърце на кошута

Сърцето ти - сърце е на кошута,
която търси царския елен,
тя много дълго в сенките се лута,
додето на ловец попадна в плен.

Създавам те с ума си

Създавам те с ума си:
косите - червени като залеза,
очите - зелени като долини,
ръцете - бели като облаци,
нежни като пух и гладки,
нозете - дълги и стегнати
като на млада кошута...
Създадох твойто тяло,
с кожа нежна и бяла
за миг наситен и кратък.

Сега продължавам нататък:
Нека в душата ти гори
огъня на стотици Свръх Нови,
да не угасне той... дори
да живееш със лъчи-отрова...
Тя, Вселената, е тъй сурова!

Сега сърцето!
Нека то е пълно със любов.
Защото любовта е лек.
Теб много ще те нараняват.
Но ти ще си добър човек
и много много ще прощаваш!

Какво остана? Разума?
Дали да бъде той изкуствен?
Колебая се. Нали
с истинския все бели...
Но съвършеното съзнание
е студено като ледник
и с безкрайното познание
с хладен поглед ще ме гледа!
Нека разумът да е човешки,
та макар и да допуска грешки.

И ето ти си:
Първата ми любов,
така наивна и чиста...
Ти си стиховете,
които пиша по листове...

Ти си и:
Първият ми успех,
на състезание по математика...
Прочетените книги,
от поредицата на "Галактика"...

Ти си още:
Всички мои приятели,
с които делил съм неволите...
Злите, подли предатели,
за душите на които аз моля се...

Ти си всичко, което съм аз,
но и мъничко повече...
Ти си онзи, тъй тихичък глас -
в главата ми повеят,
който дава нечувана власт
да се изправям отново,
щом удари и кобният час,
с юмрук и с мишци готови!

Ти си всичко, което описах!
А сега... сега вдишай...!

Принцеса

Ти прекрасна си като принцеса
от стара приказка
жалко е, че принцът те хареса
жалко, наистина...

Ти красива си като богиня
от някой древен мит;
за нас, бедните, е милостиня
да зърнем твоят лик.

Ти изящна си като кошута
от стара някоя дъбрава
и не съм помислял за минута,
че някога ще те забравя!