Войната

Две армии. Ледените и Огнените. Едно последно сражение. То ще се състои днес, след броени минути. Всяка армия си има Водач. Военачалникът на Огнените призовава своите отвъдни богове на огнената стихия, а Военачалничката на Ледените забива ръце в снеговете на планината и зарежда от нея студеното си сърце.
Битката ще се води на едно равно поле, покрито със зелена трева и цъфнали храсти.
Двете армии се строяват и всичко притихва. Единственият звук е полюшването на тревите и храстите. Изведнъж пропява птичка.
Един път.
Два пъти.
Три пъти.
Рогът на Огнените, изкован в недрата на вулкана Етна, прогърмява над двете армии.
Следват го спиращите сърцето удари на ледените барабани.
Войните се втурват едни към други като стадо озверели бикове. Плът се среща с плът. Огнените вълни се блъскат в ледниците и наоколо захвърчават хиляди искри. Те изгарят всичко по пътя си като нажежена лава, тревата и храстите пламват като клечки, а наоколо се носи мирис на изгоряло. Постепенно устремът им е прекъснат от непоклатимите редици на Ледените, които ги спират и отблъскват като разпенени вълни при прибой. Рогът на Огнените прогърмява пак и те се хвърлят като огнени урагани срещу враговете си.
Битката се води с променлив успех вече около час. Нито една от страните не взема надмощие. Време е водачите да се включат.
Военачалникът се обгръща в огън, протяга ръце напред и след миг държи две плазмени кълба в ръцете си. Насочва ги към полесражението и от тях изригват стотици мълнии, които косят Ледените като презрели житни класове. Замирисва на озон.
Военачалничката също се окопитва и вдига ръце над главата си. В същия момент от планината се отделят хиляди ледени остриета и се забиват в телата на огнените, разкъсвайки ги като хищни зверове и гасейки жизнената им сила. Барабани отново загърмяват и изведнъж от небето се посипват ледени камъни, падащи над Огнените и смазващи ги. Редиците им намаляват.
Военачалничката, осъзнала, че времето й изтича, вдига поглед към небето и оттам задухват ледени ветрове, натрупват се градоносни облаци, а температурите падат с десетки градуси. Студът вече е осезаем.
По всичко личи, че Огнените ще изгубят битката. Тогава Военачалникът се решава на един драстичен и смел ход, който може да му осигури победата.
Той вдига ръце и се издига в небето, шептейки молитви към боговете си. Тогава, малко преди последният Огнен да угасне, стотици метеори прорязват облаците и се стоварват върху Ледените като дъжд. Огромните огнени кълба се разбиват в земята, правейки гигантски кратери.
Скоро на бойното поле не е останал никой, освен двамата Водачи.
Предстои най-тежкото. Двамата Военачалници се обвиват в защитни сфери и започват да се изтощават с плазмени кълба. След няколко минути разбират, че това няма ефект, затова насочват един към друг ледена и огнена вълна. Двете вълни се сблъскват и неутрализират.
Минава още час и тогава Военачалника разбира какво трябва да направи. Той черпи силата си от Боговете, а тя - от земята, значи за да я победи, той трябва да изгори ВСИЧКО.
Тогава Огнения забива ръце в земята и започва да топи всичко, докато стигне до земното ядро. Ледената просто стои и гледа безучастно. Огънят в недрата на земята е по-силен от всеки лед. Скоро всички вулкани изригват и Военачалничката губи силата си.
Тя затваря очи с последни стонове, а Огнения се надвесва над нея и казва: Бих те! След това един силен глас разцепва тишината:
- Деца, прибирайте се вече, време е за сън.