Самотата е наставница сурова

самотата е наставница сурова
тя налива вените с отрова
тя живота твой съсипва
и душата ти разсипва
не помага ни молитва
ни молбата
зла съдбата
ти към тъмното залитваш
но най-лошото е всъщност
че под нежната й външност
крие се ужасна мъка
крие се неясен пъкъл

Моля те

Тъмна вечер. Чакам под прозореца.
Чакам теб. 
И моля се.
Желания порочни в душата борят се.
Чакам теб. 
И моля се.

Ти спиш. Във съня си се усмихваш.
Аз не спя.
А боря се.
Вълни копнежни надигат се, утихват.
Аз не спя.
А боря се.

Тъмна вечер. В мрака под прозореца...
аз чакам.
И моля те.
А страстите в сърцето гонят се.
Аз чакам.
И моля те.

Пожелание

Ти, която с хладен разум
на сърцето поривите усмиряваш
както вълнолома - морските вълни...
не ти желая аз любов!

Ти, която с крепка вяра
на Лукавия лъжите побеждаваш
тъй както молитва - хорските сплетни...
не ти желая аз любов!

Не ти желая аз любов, защото
с любов е пълен този свят.
Желая ти в душата ти дървото,
което вярата у теб пося
да израсте и плод да носи,
защото отговор е любовта
на всичките въпроси.