Самотата е наставница сурова

самотата е наставница сурова
тя налива вените с отрова
тя живота твой съсипва
и душата ти разсипва
не помага ни молитва
ни молбата
зла съдбата
ти към тъмното залитваш
но най-лошото е всъщност
че под нежната й външност
крие се ужасна мъка
крие се неясен пъкъл

Защо си тъй сурова?

Защо си тъй сурова?
Нима не виждаш, че боли ме?
Наливаш ти отрова
и капят кървави сълзите...

Безчувствена защо си?
Не виждаш ли как страдам?
Не мога да изпрося
и миг от твойта младост...

Макар и тъй жестока
си струваш всяка болка!