Вървим през гората

вървим през гората
по хълма стръмен
струи светлината
съмва се

лъчите докосват
нежно лицата ни
тревите росни
милват нозете

вървим през гората
избухват чувства
струи светлината
утро е

Зора и мрак

сутрин е
по листата капчици роса
утрото плакало е
безутешно
стичат се сълза подир сълза
утрото чакало е
цяла вечност
луната да целуне пак
но няма как!
луната свети в мрак
а утрото е светлина
и няма как!
зора и мрак
да допрат ръка

сутрин е - блести зора
по листата капчици роса
като утрото и аз
чакам да целуна пак
луната но съм сам
и редя сълза подир сълза
но няма как!
зора и мрак
да допрат ръка

Мързелът

Мързелът ме е налегнал яко
и бъхти без милост по мутрата
без търпение почти очаквам
да дойде на събота утрото...