Можеш ли от нищото

можеш ли от нищото
нещо да измъкнеш
можеш ли излишното
в него да изтръгнеш
огъня да вдишаш ти
който ражда пъкъл
всичко да напишеш и
вкусил смъртна мъка

осъзнал че си се лъгал
да умреш във някой ъгъл

Опитвам се горко да плача

опитвам горко да плача
додето скрива ме здрачът
замахва с брадва палачът

и удря напразно дръвника
на демони чува се кикот
аз глътнал съм сякаш езика

не мога и дума да кажа
понявга съдбата с виражи
те храни с любовни миражи

додето се пръснеш от мъка
животът ти става на пъкъл
и свиваш се в тъмния ъгъл

разбираш ти как си се лъгал

и можеш само да плачеш
но трябва смело да крачиш
за някой всичко ти значиш!

Безсилен

но защо ли в душата ми мъка
простира сега пипала
нито крал съм аз
нито съм лъгал
защо ли в ума болка зла
като шило се е забила
и - ангел кървящ без крила -
днес се чувствам толкоз безсилен?

Истината и лъжата

Знам, ти не обичаш лъжите -
затова не съм те лъгал...
За истините накажи ме -
ще се свра във някой ъгъл!

От истините най боли те,
затова не ги спестявам...
За истините накажи ме -
вечно ще те обожавам!

Забравяме сега лъжите -
и сме вече откровени...
Каквото двама си дължиме:
всеки своето да вземе!