На спирката

На спирката на влака чакам.
Не идва той за мен.
А толкоз дълго плаках... Някой
да дойде в този ден!

Седя на пейката самотна.
Край мен животът си тече...
Присъдата ми доживотна
най-близкият ще изрече!

На спирката на влака плаках,
но никой не дойде...
А толкоз дълго чаках някой
любов да ми даде!

Аз те чаках

...а аз те чаках
вече стана век
и толкоз плаках
че не съм човек
сега река съм
тека надолу
и всеки гази
снагата гола
и всеки цапа
сълзите чисти
които капят
от моя извор