Десет

Часът е десет.
Навън е студ и мрак.
Седя унесен...
Във спомен скъп и драг.

Случайна среща
със твоя клас.
Говорех нещо
с уверен глас
и много вещо.

А после в нета
невинен чат.
Ти бе приета
в клуба завчас.
Начало - пети.


Минава десет.
Навън е мрак и шум.
Аз слушам песен...
Далеч е моят ум.

Умът ми е при теб.
И винаги ще бъде.
Макар да си дете.
Макар да ме осъждат.
Не ни разбират те.

Светът е много лош...
Душата ми е твоя
във бедност и разкош.
Дали ще бъдеш моя -
до мене ден и нощ?


Отмина десет.
Навън искри валят.
Съвсем отнесен...
не съм на този свят.

Сега съм с теб навън.
А вън е топло лято,
прекрасно като сън.
Ръцете ни са сляти;
гласът ти - сладък звън.

Сега сме само двама.
Прегърнати лежим.
И нищо друго няма...
Бленът е постижим!
А другото - измама!

2014

И ето че измина
поредната година
и с тази мека зима...

Не ходих на протести...
Не случих на невеста...
Какво не ми харесват?

Получих даром коте...
Отново бях самотен...
Но шарен бе животът?

Написах доста песни...
Прекарвах си чудесно...
Това ми беше лесно.

Душата си изливах...
Девойките разсмивах...
Туй явно ми отива?

Поучвах и работех...
И дипломна подготвях...
Пък изпитите - тото.

И ето че измина
поредната година...
А твоята - как мина?

Новата 2013 - песен на студента

Идва вече Новата година
в нашата изстрадала родина...

Посрещаме я с фойерверки,
с римски свещи и с пиратки.
Не мислим още за заверки,
за изпити и за поправки.

Посрещаме я със колеги,
с приятели или с роднини -
споделяме със тях котлети
с ориз, туршия и сланина.

Идва вече Новата година
в нашата изстрадала родина...

Посрещаме я и с надежда
да е светло и красиво утре-то,
която - както ни изглежда -
не ще надживее даже утрото.

Но тя ни стига да се борим
за по-добро и чисто бъдеще,
към което дружно ще отворим
мостове, АЕЦ-и и пътища.

Идва вече Новата година
в нашата изстрадала родина...

Новогодишно, студентско

Eто че пристига Новата година,
а аз седя във хола и си пия вино.
Наоколо гърмежи, тътен и понеже
писна ми от гюрултия, почнах аз да пия
още рано-рано вино и ракия.

Ето че пристига Новата година,
а аз седя доволно и замезвам фино.
Отляво ми конспекта, вдъхва той респект, а
отдясно ми три тухли – от формули подпухли.
Ой, съдба студентска, мъка абсулвентска!

Ето че пристига Новата година,
а аз седя и спомням миналата зима.
Взехме ний заверките, пийнахме отвертките,
и за първо полугодие, учихме що годе.
И тъй премина леко, стигнахме далеко.

Ето че пристига Новата година,
а аз седя заровен в листове до шия.
То не е електротехника, през срока непогледната.
То не е и математика, непозната ни тематика.
Измервания и проводници – изпити негодници.

Ето че пристига Новата година,
а аз седя самотен, дишам си и пия.