И капна сълза

и капна сълза
от дива лоза
върху ми и натъжѝ ме
аз пийнах роса
тя в мене пося
тъгите неутешими

потърсих любов
във нежния зов
на скръбни мили девици
и в техния стон
кънтеше тих тон
на болни мръзнещи птици

тогава познах
и първия грях
и дълго дълго го чувствах
и в мене изгря
красива зора
погали тъмната пустош

Това любов ли е?

Плътта ми - силикон.
Силиконови са устните.
Издавам нежен стон -
от гръдта иде изкуствена!

Кръвта ми е плазма.
Изпълнена е с нанити.
И тя ме предпазва
от хора много навити!

Във мен има сензори,
допир всякакъв усещам,
купи за секс лиценза
и докосвам те горещо!

Дали любов това е?
Или само плътско блудство?
Простете, но не зная...
Не разбирам ваште чувства!

Когато не идва сънят

когато не идва сънят
и ти се въртиш във леглото
очите без мъка сълзят
тресе се без стон съществото
когато загубил си път
и вяра с любов в естеството
и чака те земната твърд
поглъща от тебе животът

Тогава най-силен си ти, Лазаре!
Очи отвори и стани, цар ще си!

Да, ревнувам!

Да, ревнувам!
Признавам си.
Макар да не трябва.
Но чувството не отслабва...
Да, ревнувам!
Познавам те.
Ти сега си с него.
Рани ти моето его...

С теб общувам
като на фронт -
кратко и накъсано...
Дали е станало късно?
Ти не чуваш
моя тих стон -
зове те сърцето
щом се докоснат ръцете...