Да, ревнувам!
Признавам си.
Макар да не трябва.
Но чувството не отслабва...
Да, ревнувам!
Познавам те.
Ти сега си с него.
Рани ти моето его...
С теб общувам
като на фронт -
кратко и накъсано...
Дали е станало късно?
Ти не чуваш
моя тих стон -
зове те сърцето
щом се докоснат ръцете...
Признавам си.
Макар да не трябва.
Но чувството не отслабва...
Да, ревнувам!
Познавам те.
Ти сега си с него.
Рани ти моето его...
С теб общувам
като на фронт -
кратко и накъсано...
Дали е станало късно?
Ти не чуваш
моя тих стон -
зове те сърцето
щом се докоснат ръцете...
Няма коментари:
Публикуване на коментар