Кино

По Вапцаров

Отвънка беше шум,
а вътре бе удобно...
Повтарях си наум -
"Това ще бъде пробно.
Дали харесвам ужас,
кому това е нужно?"
и седнала удобно
повтарях си наум -
"Това ще бъде пробно!".

После стана тъмно.
В белия квадрат
лъва на "Метро"
се прозина сънно.
А какво последва?
Кой кого преследва?
През повечето време
дори не гледах аз,
не чувах глас:
покривах ту очи,
ту уши с ръцете,
ужасно беше!
Добре че ти,
добре че ти не спеше!
Станеше ли страшно,
в прегръдките ти свита -
към времето сегашно
и място безопасно
мигом аз политах.

Когато филмът свърши,
и подвиг цял извърших,
пак на теб дължах изцяло,
че не съм от страх умряла...

Отвън е вече тихо,
а вътре - неудобно.
Пиша този стих и
как искам пак да пробвам!...