Фар

фар самотен на ръба
туй е твоята съдба
но голямата вълна
щом удари те (Жена!)
ще узнаеш ти това -
да я покориш живя!

Музиката влива се в мене

музиката влива се във мене
като приливна вълна
чувствам вътре цялата вселена
както своя плод жена
в мен тупти и диша и живее
всичко живо на света
в мен и слънцето гори и грее
и е с него любовта

Усещането за жена

Усещането за жена
във фейса ми дойде,
че зная аз, че си сама
ти ден след ден след ден...

зная, че рана голяма
ти криеш зад броня от лед,
зная, че рано остана
самичка във вихър свиреп...

Усещането за жена,
дойде само в чата,
заля ме то като вълна...

Добре, че съм ти приятел...

Ти не си жена

Ти не си жена.
Ти си светлина!
Гориш, но не грееш.
Цъфтиш, но не зрееш.
Поне за мене.

Другиму обречена...
Дума неизречена...

Ти не си жена.
Носиш ти война.
Млада си, но мъдра.
Пада Троя в кърви.

Другиму обречена...
Дума неизречена...

Ти не си жена.
Огнена вълна!
Париш, но не палиш
чувствата заспали.
Поне за мене.

Познавам аз момиче

Познавам аз момиче,
със поглед електричен
щом те зърне със взора зелен,
ти падаш във плен,
завинаги в плен.

Познавам аз момиче,
което тъй обича,
че отнася те като вълна -
и водиш война,
безкрайна война.

Познавам аз момиче,
което е различно,
и налага се да разбереш
че то е море,
безбрежно море.

Буря

Любовта ме връхлетя:
като Лятна буря
и подслона ми разтури;
като люта хала
и сърцето ми запали;
като Южен полъх
и стопли моя дъх;
като юлски ден
и беше само за мен.

Любовта ме плени:
като Боен вик
с копие и щик;
като буен враг
нападащ в мрак;
като Огнен пламък
и срути моя замък;
като остър аромат –
нов и толкова познат.

Любовта ме обзе:
като Вълна…
като вихър…
като видение…
като вълнение…

Любовта ме прие.
И аз я приех…