Пътеката

пътеката тънка лъкатуши
между шарените хълмове
те - кόтета две -
нежно са сгушени
по гърбовете им стръмно е

пътеката тънка се извива
като връвчица от прежда е
и кόтета две
смешно увиват я
раждат в душата ми нежност

ЕСЕН - МЛАДА ДАМА

ЕСЕН - МЛАДА ДАМА

гората в езерото се оглежда
гласи се като млада дама
а горе облак с бяла прежда
изплита райска панорама

листата - в пъстра са палитра
от зелено чак до алено
и ето птиците излитат
да целунат залеза

седя замислен до водата
и край мене падат листите
кърви от раните душата
есента по ней е писала

Пътеката

пътеката тънка лъкатуши
между шарените хълмове
те - котета две -
нежно са сгушени
по гърбовете им стръмно е

пътеката тънка се извива
като връвчица от прежда е
ней - котета две -
смешно увиват я
раждат в душата ми нежност

Като те гледам

защо като те гледам ми се струва
че в друг един свят съществуваме
или сме съществували
като едно цяло
и опознал красивото ти тяло
докоснал съм душата бяла

защо като те гледам ми изглежда
че има някаква малка надежда
на Мойрите преждата
да ни срещне насаме
и вкусил тялото ти - светъл мед
да помня вечно тоз момент

защо като те гледам аз усещам
че някога съм те посрещал
или скоро ще се срещнем
и ще пламне огън
от болка радост и тревога
който ще е като сладка дрога