За майка ми

Не съм ти писал от години...
Писах за роднини.
Писах и за чужди.
За теб да пиша нямах нужда.

Но ето че сега прогледнах!
Може всяка минута
да ни бъде последна!
Не искам вече да се лутам!

Не съм ти писал от години...
Ето пиша ти сега.
Даже с мъничко тъга,
че много закъснях прости ми!

Да, имали сме дрязги,
понякога се дразним,
чувам все един въпрос:
Защо си бос? Защо си бос?

Знам, мислиш ми доброто,
помагаш ми в живота
и без теб не бих могъл
Такъв да съм! Какъвто съм!