На земята утробата

На земята утробата суха е,
неоплодена тя ридае...
Ах, молбите небето не чува ли,
че тежка нашата съдба е!?

Нека вятър довее ни облаци,
и дъждът я нежно ороси...
Чуй ти молбите наши и болката,
виж и тези горчиви сълзи!

На земята утробата суха е,
а Природата за молби глуха е!

На сухо

От много време съм на сухо,
но ти не ме разбирай грешно -
стоя до късно като бухал...
и знаеш ли, дори е смешно -
работя, и лежа, все сдухан,
и вече нищо не е спешно:
дотук със стиховете кухи...
Познавам ги аз безпогрешно!