Инсулт

Главата ме стегна
като менгеме
ръката протегнах,
започнах да стена...
Схванах се вляво -
кокал направо!
Болка ужасна,
в криза прерасна,
почнах да гасна,
помислих: "Умирам!"
Едва ли разбираш -
свят ми се вие,
клатя се, повръщам,
ръцете си мия
и дУша прегръщам.
Самичка със ужас,
до тоалетна отивам,
по пода се влача,
но все пак е нужда -
лазя и плача...
Кой е палача?
Кому вече съм нужна?
По-добре да ме няма,
товар съм голям на
моите близки...

Да живея аз искам!
И аз ще се боря!
Без стон, без умора!
Всеки ден е борба
с мойта сляпа съдба!

Това, което не убива,
прави ни по-силни!
А аз съм още жива,
животът ми е мил, а
и всяка съпротива
калява мойте жили!