Приятели мои

приятели мои
този стих е за вас
след всички завои
след всички двубои
научих това:
вие сте за мене
опора и светлик
хиляди вселени
във вечност и във миг
вие сте и котва
в буен океан
мечът мой и щитът
щом се заприготвям
за кървавата бран
последната защита
от злобните езици
и пак сред вас намирам
спътниците верни
и нежни хубавици

но всички тези рими
без вас са просто срички
приятели любими
ужасно ви обичам!

Защо така ме мъчиш?

Защо така ме мъчиш,
Сърце, войник жесток!?
Когато някой връчи
писмо - "Дотук сме!" Шок!

Защо забиваш меча,
Сърце, без милост ти?
Нима така ти пречи
да сбъднеш две мечти:

Едно: обич споделена.
Две: за писане вселена?

Слово

Слово! Ти ми служиш като лъч -
нередностите да покажа!
Слово! Ти ми носиш само злъч -
това очаква Стражът!

Думи! Вие сте ми щит и меч -
Доброто с вас да защитавам!
Думи! Вечно трае мойта реч -
в Безкрая тя остава!

Боли ме

Боли ме боли ме боли ме
защо не разбираш
иглите иглите иглите
сърцето раздират

мога лесно болката да спра
имам аз стратегия добра
но няма
ще оставя мъката във мен
като остър меч забит студен
голяма

Боли ме боли ме боли ме
защо ли не спира
сълзите сълзите сълзите
от мене извират