По RHCP - Road Trippin'

сини - очите ти усмихват се -
те слънцето горещо отразяват
сини - в очите греят стихове -
невинните хлапета покоряват

да изпием двамата звездите
да откраднем нашата посока
покорили скуката на дните
на живота слели се с потока

ние вливаме се в океана
там очите ти са сини рани!

Имайте мечти

Над морета, океани, ние с теб летим
и от кървавите рани
на разкъсаните длани капе кръв и дим.

Над лъжи и над измами, истини творим
и от царския ни замък
иде огнения пламък - нов, непобедим!

Над морета, океани, ние с теб летим
и от нас дано остане
силно, искрено послание - имайте мечти!

Приятели мои

приятели мои
този стих е за вас
след всички завои
след всички двубои
научих това:
вие сте за мене
опора и светлик
хиляди вселени
във вечност и във миг
вие сте и котва
в буен океан
мечът мой и щитът
щом се заприготвям
за кървавата бран
последната защита
от злобните езици
и пак сред вас намирам
спътниците верни
и нежни хубавици

но всички тези рими
без вас са просто срички
приятели любими
ужасно ви обичам!

Океан от думи

Давя се във океан от думи,
а не ставаме със теб по-близки...
Разстоянието помежду ни
взема нашия живец. Потиска!

Вечер грее ни луната кръгла,
уж една блести и над двамата...
Всъщност тя единствено залъгва
и поддържа нощем измамата!

Денем всеки има свои грижи,
пътищата ни не се пресичат...
А Земята всеки ден се движи,
пречи ни и тя да се обичаме!

Вълци

когато в мен завият вълци
по самотната луна
и хората завикат "Зъл си!"
без и капка в мен злина
и сочат ме със мръсни пръсти
в океан от тишина
мълча като новопокръстен
с разпокъсана душа

Океан

Океан

Душата ти е океан безбрежен
и там дълбоко зад чертите нежни –
усмихнати, спокойни, белоснежни –
крият се усърдно и прилежно
стотици рибчици сребристи,
кротки като мислите ти чисти
и малки мидички златисти,
които пазят своите мъниста...

Душата ти е океан безкраен;
ревниво пази свойте тайни –
отвън блестят водите му сияйни,
на дъното съкровища незнайни
от любопитни погледи са скрити...
Насила усмирени са вълните,
на плитка сплетени косите,
в очите угасени са лъчите.

Покой и тишина.
Винаги е вечер...
Блещука в тъмнина
тъжната луна
и се взира отдалече
в тъмните води. Сама.

Покой и тишина.
Впити в тебе са очите
на непрогледната тъма –
изгубила е тя съня
от взиране във дълбините
на тихите води. Сама.

Така редят се дни, месеци, години
повърхността ти гладка е като коприна –
скрити са мечтите,
тихи са вълните,
леки колебания
на потиснати желания...
Единствено подводните течения
издават твойто настроение.

И грее слънцето горещо,
и духат ветрове студени,
и птици в своите премени
нашепват тихо нещо...
Отиват си вълните и се връщат,
бреговете нежно те прегръщат
и сушата поглъщат –
все едни и същи...

Но знам, ще дойде ден във който
след отлив океанът ще придойде
и черни облаци небето ще забулят,
стихии скрити ще пробудят...
Ще вият ветровете,
ще стенат бреговете...
И изведнъж
ще плисне дъжд!
Ще може таз свирепа буря
единствена покоя да разтури:
и ще кипят и врат водите,
сърдити ще се появят вълните;
и ще разпуснеш ти косите,
и лъчи ще заблестят в очите...

Но туй ще стане след години –
време много дотогаз ще мине.
Океанът днес спокоен е и тих –
аз стоя със мъничко тъга
до десетки други на брега
и пиша бавно своя стих...

Тайните ти че разкрих прости ми –
заслушан бях във малка раковина.