Сънят не идва

Сънят не идва, а нощта е млада.
Страдам.
По теб копнежът ме души ужасно.
С теб съм, Прекрасна!

А сенки бели във тъмата светят.
Цвете!
По теб мечтите покоряват дните.
Пиеш сълзите ми!

И вълци вият по луната диво.
Жив съм!
Аз зная, скоро ще сме ние двама.
В огън и пламък!

Над мене облаци се вият

над мене облаци се вият
вълци диви вият
на дъжд е времето обаче
аз във здрача крача

навлизам във гората тъмна
навярно там и ще осъмна
сам и от всички ви забравен
далеч от земна слава

над мене виснат короните
вятърът листите гони
пътят потъва във здрача
по него крача и плача

Вълци

когато в мен завият вълци
по самотната луна
и хората завикат "Зъл си!"
без и капка в мен злина
и сочат ме със мръсни пръсти
в океан от тишина
мълча като новопокръстен
с разпокъсана душа