Над мене облаци се вият

над мене облаци се вият
вълци диви вият
на дъжд е времето обаче
аз във здрача крача

навлизам във гората тъмна
навярно там и ще осъмна
сам и от всички ви забравен
далеч от земна слава

над мене виснат короните
вятърът листите гони
пътят потъва във здрача
по него крача и плача

Гората

цял живот се лутам
из гората от въпроси
даже за минута
истината не докоснах

цял живот блуждая
из гората от проблеми
от любов в омая
всички те ми стават теми

цял живот аз крача
из гора от скрити рани
и кървя и плача
мила все за любовта ни