Късно е

късно е много е късно
вехне сърцето разкъсано
като есенно цвете

мъчно е много е мъчно
думи затихнали в глъчката
в тебе още щом светят

късно е много е късно
дълго сърцето е търсило
малко нежност в свят леден

Сърцето ми - разкъсан лист хартия

Сърцето ми - разкъсан лист хартия,
но мога, мога всекиму да го разкрия -
колко нежност е изписана по него,
колко болка драскала е в черно,
колко обич го е сгъвала по ръбовете...

Сърцето ми - разкъсан лист хартия,
подмятан e от ветровете на Съдбата;
ще се намери ли сърце -
сърце си да открия,
душа - душа ми да приеме...

Или пък ще изтлеят те
във всепоглъщащото Време...