Дефиниция

какво ме дефинира
като писател и поет
на думи язовира
и чувствата:
- реки безчет! -

ненужно е да чакам
аз някой друг да оцени
да види в мене мрака
душата моя:
в съсипнѝ!

когато ми се пише
не може никой да ме спре
не знае никой нищо
за сърцето ми:
- море! -

Авторка, писател и поет

Авторка, писател и поет,
и от теб Вселени бликат!
Знаеш няколко езика
и с малко повече късмет
скоро ще бъдеш велика!

За мен ти си всичко

очите ми са затворени
и побеждава умората
отнасям се в блен
на тебе съм в плен

аз съм до теб
не като писател
не като поет

аз съм до теб
не като създател
а като човек

аз съм до теб
до теб съм се сгушил
и тихичко слушам
твойто сърце
туп-туп туп-туп
този сладък шум
който ме опива

ти си толкова красива

аз съм до теб
като твой приятел
в който расте
чувството прекрасно

всичко е така неясно
знам нещо едничко

аз съм до теб
за мен ти си всичко

Писателят

Писателят отвори очи. Един глас ѝ подшушна нещо и тя пак ги затвори. В мозъка ѝ заигра електричество. Връзките между невроните се запалваха и образуваха нишки от кварки, атоми и молекули в пространството пред нея.

Там вече се очертаваше смален силуетът на огромен дракон. Той летеше високо сред ужасна буря, а на гърба му една малка точица си проправяше път към главата. Рицарят знаеше, че под врата на дракона има уязвимо място и неумолимо се приближаваше към него. Когато почти го достигна, чудовището го усети и разтресе снага, опитвайки да се отърси. Рицарят заби по-надълбоко остриетата и се притисна към врата на врага си. Драконът опита да го захапе, но беше напразно. Тогава облаците под тях изведнъж разкриха огромно езеро и героят вече знаеше какво да направи. Той заби ножа по-близо до уязвимото място, извади меча и прободе чудовището в сърцето.

Всичко застина в неподвижна картина. В пространството отдолу се изписа една дума:„ХРАБРОСТ“.

Писателят отново отвори очи. Същият глас ѝ подшушна отново и тя пак ги затвори. Познатото електричество отново създаде образи.

Този път рицарят беше в покоите на царицата. Тя беше по ефирна дреха и го викаше. Той понечи да излезе, но тя го хвана за ръката.

– Ако не ме любиш веднага, ще кажа на краля, че си ме насилил и ще умреш!

– По-добре мъртъв, царице моя, отколкото предател – отвърна рицарят и напусна решително покоите ѝ.

Картината започна да избледнява и под нея остана да свети думата „ВЯРНОСТ“.

Писателят отвори очи за трети път. Гласът ѝ подшушна пак.

Нишките образуваха кръчма. Там рицарят седеше, облечен в дрехи на кръстоносец, и пиеше бира след дълъг поход. Един много висок и едър селянин мина покрай него и го бутна. Питието му се разплиска наоколо. Рицарят стана и извади меча от ножницата си, а селянинът каза помирително:

– Извинявай…

Героят понечи да прибере меча, но селянинът продължи с внезапно освирепял глас:

– Свиньо, която убива жените ни и изнасилва дъщерите ни, сега ще умреш!

И извади отнякъде брадва. След кратка схватка рицарят отне оръжието на селянина и му каза без яд:

– За несправедливостите над твоите хора съжалявам най-искрено, но не от нас са сторени, затова не ни имай зъб.

Сцената замръзнаи отдолу се появи думата„ЧЕСТ“.

Един глас рече:

– Доведи го пред мен.

Всичко изчезна, нишките заиграха отново и рицарят се материализира.

– Направи го по-висок.

Пространството се замъгли за кратко и желанието му беше изпълнено.

– Направи го майстор на лъка и стрелата.

Писателят отвори очи, те станаха червени и рицарят изстреля една стрела. Левият пазач падна, изпускайки острието с приспивателното. Десният обаче мълниеносно допря своето до врата на Писателя и тя затвори очи, този път за дълго.

Как да пиша?

Започвам директно с факта, че НИКОЙ НИКОГА ПРИ НИКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА не може да те научи да пишеш. Можеш да видиш миналата статия Творческият процес

за това как точно протича творческия процес, но ако си мислиш да отидеш при приятел писател и той да те учи ДА ПИШЕШ, ще ти кажа само едно - ЗА-БРА-ВИ!

Ако запишеш журналистика или драматургия може да ти покажат похвати, може дори да станеш добър, с усет, но талантът не се придобива, нито се учи - него или го имаш, или не.

Но тази статия всъщност е да опише аз как започнах и как точно пиша.

Започнах в 8 клас със диалози на английски за домашна. Помня, че прочетох пред целия клас едно мое новогодишно, криминално разказче и всички ми пляскаха. Към края на годината бях написал два по-големи диалога, които учителката ми по английски много горещо одобри.

В девети клас се влюбих в 4 години по-голяма от мен. Мисля да ви спестя драмите, а драми имаше. Започнах да пиша. Бях примерен ученик, но училището не е точното място да получиш знания, ако ме разбирате. За разлика от библиотеката. След като прочетох по един том от Алкей и Сафо, започнах да пиша. Първите 30 бяха за това момиче, имаше 5-6 с тематика колко са тъпи съучениците ми и как никой не ме разбира. После открих Блага Димитрова - нея я погълнах, от тогава започна поглъщането - прочетох романите "Лавина" и "Пътуване към себе си" за дни. И така се започна. Написах 11 разказа за едно тримесечие и си бях обявил план - по 11 на всяко тримесечие, без да вземам предвид, че някои са по 40 страници, а аз ходя и на училище и имам домашни.

Пиша вече половината си живот. И едва наскоро нещо се счупи в мен и мога да се нарека Поет и Писател. Имайте предвид, че Поет не е този, на който 5 критика са му казали - ти си поет; Поет не е този, който е спечелил нагласен конкурс; Поет не е този, който изкарва пари от стихосбирки; нито този, който го хвали цялата рода и приятели.

Поетът носи красотата в душата си и тя резонира като камертон на Красотата отвън. 

Аз, като поет и писател, считам за свой дълг ДА ЗАЩИТАВАМ И ВЪЗХВАЛЯВАМ КРАСОТАТА във всичките й форми.

Сега относно това как пиша. Претърпял съм много трасформации.
Ще говоря първо за стиховете - в началото, когато погъщах класиците, аз си мислех, че стиха трябва да има рима, тоест, последните срички да се римуват. Поне знаех какво е рима от училище, а не да римувам оженя с меня. Но стиховете ми бяха плачевни. Значи от началото на девети, до второто ми гадже, започнах да се ориентирам. За нея написах 50. Също драми, също няма да ви занимавам. Докато бях с нея, овладях последователната рима, която ми убягваше.
След като тя завърши - беше 3 години по-голяма от мен - започна английския ми период. Тоест, стоях на село под музиката на groove coverage и по неясни за мен причини, писах на английски. Творбите са слаби, някои ги има в нета.
Но още от началото на девети клас прописах проза. И под проза имам предвид всичко - есета, разкази, повести, статии.... просто не се сещам в момента.

Но как, как се пише? Какво очаквате да чуете. Махвам с вълшебния химикал и казвам ПИСАРА КАВАРА.

Не.

Не става така.

Обикновено помага да имаш някаква идея, скелет, който да запълниш. Това "запълване", всъщност го прави подсъзнанието, и ако си спомняте за онези скрити там връзки от не знам вече кой пост, точно те влизат в употреба.

И така. Имаш идея за разказ за роботи.

Първо, трябва да си сигурен, че имаш достатъчно знания, че да го напишеш, ако там ще има някакви технически детайли, това важи за всичко.
Второ, трябва да решиш гледната точка - от първо или трето лице.
Трето, трябва да решиш кой е главния герой и ако той разказва, да се въплътиш в него.
Накрая, хубаво е да "виждаш" сцените и да ги описваш, но в началото е трудно.

Какво съм издал, не е от значение. Всичко го има в интернет. Когато създам нещо стойностно, ще му запазя правата. А ако е рекъл бог, ще правя пари от него.

Творческия процес

Тъй като нямам познания от първа ръка за чуждите творчески процеси, ще говоря за себе си. И все пак имам малко по-широк поглед върху нещата.

Никой автор не е започнал да пише, без да е чел. Никой ДОБЪР автор не е прописал без да е чел МНОГО. Сега, аз започнах истинското четене в 9 клас, а диалозите и кратките разказчета в подгответо можем спокойно да ги прескочим като незаслужаващи внимание. Ето какъв е процеса:

Всичко започва с ПОГЛЪЩАНЕ. Поглъщането е вид количествено натрупване на информация, често без филтър, особено когато си по-млад, затова трябва да внимаваш.

Има много видове ПОГЛЪЩАНЕ или КОНСУМАЦИЯ:

1. Можеш да четеш стотици стихове на седмица (правил съм го)

2. Можеш да четеш по 2-3 романа на ден (правил съм го)

Тук ще ви пратя страница, в която ще се пускат най-добрите книги с малко инфо за тях:
Най-добрите книги, които съм чел.

3. Можеш да говориш с хора за литература или да четеш ревюта, но това е по-неефективно. И все пак не вреди.

4. Ще добавя тук и за
а) научно-популярните филми: Сайт за научно-популярни филми
б) стойностните филми, които ти дават нещо: Най-добрите филми, които съм гледал

5. Можеш също да слушаш музика, особено като си прочел текста. Ето тук ще има качествена музика като заглавия: Най-вдъхновяващата и ободряваща музика.

Докато това поглъщане завърши, в мозъка ти се образуват връзки, аксоните се свързват и ти вече имаш необходимия усет да започнеш да пишеш. Проблемът идва от това дали имаш ПОДТИК.

Различните подтици биват:
1. Да станеш известен.
2. Да имаш пари.
3. Да изразиш нещо, което си изпитал.
4. Да защитаваш и възхваляваш Красотата.

На мен лично и първите две са ми безразлични.

КОГАТО КОНСУМАЦИЯТА ЗАВЪРШИ, а често и преди това, започва процес, наречен ТРАНСФОРМАЦЯ.

По време на ТРАСФОРМАЦИЯТА, цялата информация от книгата/стиха/филма не влиза в употреба, повечето е забравена или заключена някъде в подсъзнанието, където ще е полезна по-нататък. Това, което прави трансформацията, е да създаде нови невронни връзки в мозъка, за да го подготви за последната стъпка. Ти обмисляш чутото/прочетеното/видяното и това създава допълнителни връзки.

ПОСЛЕДНАТА СТЪПКА - ИЗРАЗЯВАНЕ.
След като си ПОГЪЛНАЛ прилично количество информация, ТРАНСФОРМИРАЛ си я през призмата на душата си, и ако си истински творец, ти остава само едно - да я ИЗРАЗИШ.

Изразяването става по няколко начина
1. Писане
2. Рисуване
3. Пеене
4. Свирене