Нейното име помръкна

когато боли ме
нормално не пиша
изчаквам да мине
но нищо

сърцето не пита
то иска си свойто
и рита с копита
на бройка

сърцето е тъпо
не мисли изобщо
излиза ти скъпо
най-общо

когато боли ме
добре е да млъкна
че Нейното име
помръкна

Работа

Минутите текат във скука,
дали пък няма да изкукам
от тая жега вънка злобна...
че времето е безподобно
горещо, май това е очевидно
работя аз, макар да е привидно,
а всъщност пиша скрито, тайно
за тъпотията безкрайна
която всичките търпиме,
а тя е със едничко име:
РАБОТА

работим, работим, работим,
роботи, роботи, роботи...

Часовникът поглеждам пак:
тик-так, тик-так,
тик-так, тик-так,
в главата всеки чарк
заплашва да се счупи
от таз брутална скука
май почнах да изкуквам
във мозъка пролуки
поемат жега люта
и прегрява ми процесора
слънцето е, знай, агресора,
от който моят чип ръждясва.
Край.
Напълно перкулясах.