Нима е от камък...

Нима е от камък
сърцето ти кораво,
че да ме мъчиш продължаваш?
Няма даже пламък
в душата твоя ледна
та не искаш и да ме погледнеш!

Не разбираш ли, че във кафез,
душата моя - птичка - пърха,
и те чака, моля те, излез,
поне веднъж пиши ми първи!

Не разбираш ли, че ме боли
заради твоя глупав непукизъм,
че търпя те, питайки дали
ако зарежа те, ще съм капризна.

Не разбираш ли, че чакам те -
(вече май че станаха години),
но грехът ти, знай, ще е простен
ако дойдеш само да се видим.