Момиче звездооко

Защо обичам тебе
момиче звездооко
с душа като на лебед
и чувстващо дълбоко?
Защо? Та ти си тъй невинна,
с усмивка нежна и чаровна,
целувката ти - скъпо вино
в квартирата любовна...
Защо обичам тебе точно,
кокиче тънкостебло -
защото... може би нарочно,
съдбата ми е с тебе!

А беше толкоз млада...

Сърце добро заради тебе страда,
душа очернена във мрак пропада,
запратена към портите на ада...

А беше още толкоз млада...


Любов красива зарад теб погина,
посечена от ледна гилотина
и - в гроб положена - навек изстина...

А беше още тъй невинна...


Допусна толкоз грешки и безчинства,
пленена от инстинкти животински.
Пропуши, краде много и пропи се...

А беше още толкоз чиста...


Да, беше млада и невинна, чиста,
с очи - прекрасни огнени мъниста.
Красива, но болезнено отровна
оказа се.

Но ти не си виновна.


Виновен е светът прогнил, покварен,
така бездушен, подъл и вулгарен.

Не си виновна ти. Душата ти е чиста.
Виня стотиците безсмислени убийства...

Виня омразата, която вред вирее,
и злобата виня, която в нас живее...


Не си виновна ти. Душата твоя страда.
Светът отрови те. А беше толкоз млада...