"Изкуството е вечно!
Изкуството свещено!"
а кой ви каза че не може
да пишеме безбожно
а кой ви каза че не бива
творбите ни красиви
да бъдат тренировки
любовни
философски
за други подготовка
а кой ви каза че не може
да пишем много лошо
а кой ви каза и че трябва
стихът експерт да грабва
И сигурно ще ни забравят...
Но кому е нужна слава,
щом може да се забавлява!?
Показват се публикациите с етикет любовни. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет любовни. Показване на всички публикации
19 април 2024 г.
23 юли 2022 г.
Жени
защо сте толкова красиви
че в нас отваряте рани
плодовити сте като ниви
на гърдите ви почиваме
и с живота си ви браним
че в нас отваряте рани
плодовити сте като ниви
на гърдите ви почиваме
и с живота си ви браним
защо сте толкова отровни
че в нас убивате всичко
и сигурно не сте виновни
за чувствата любовни
на които ни обричате
защо сте толкоз непокорни
че не можем да ви вържем
юздите дърпате безспорно
с целувките си животворни
които давате ни бърже
че в нас убивате всичко
и сигурно не сте виновни
за чувствата любовни
на които ни обричате
защо сте толкоз непокорни
че не можем да ви вържем
юздите дърпате безспорно
с целувките си животворни
които давате ни бърже
Етикети:
браним,
вържем,
жени,
красиви,
лирика,
литература,
любовни,
обичаме,
поезия,
рани,
стих,
стихове
21 юни 2022 г.
По Ed Sheeran - "Thinking Out Loud"
когато устните ти ме забравят
когато чужди пръсти
следи по теб оставят
когато се прекръстиш
и чужд за мен оставаш
когато тялото ти не ме помни
ума щом ме забрави
и няма за това виновни
какво във теб тогава
запалва чувствата любовни
когато чужди пръсти
следи по теб оставят
когато се прекръстиш
и чужд за мен оставаш
когато тялото ти не ме помни
ума щом ме забрави
и няма за това виновни
какво във теб тогава
запалва чувствата любовни
18 март 2016 г.
Какво видях в очите ти?
Какво видях в очите ти?
Безброй възможности пропуснати,
милиони мигове несбъднати,
видях във тези кладенци небесно-сини
картини
на живота ни;
нашите деца все още неродени,
първите им думи, бузките червени;
във тях
видях
душата ти като на снимка,
която подарявам ти,
но хайде, хайде,
стига спинка,
как ядеш яйцата си -
бъркани или пък цели?
Безброй възможности пропуснати,
милиони мигове несбъднати,
видях във тези кладенци небесно-сини
картини
на живота ни;
нашите деца все още неродени,
първите им думи, бузките червени;
във тях
видях
душата ти като на снимка,
която подарявам ти,
но хайде, хайде,
стига спинка,
как ядеш яйцата си -
бъркани или пък цели?
Абонамент за:
Публикации (Atom)