Но пръстът убива...

Днес си ти щастлива -
гласът ти грее сякаш,
това ти отива,
заплатата си чакаш...

Днес си ти красива -
светът е хубав някак,
на песен избива,
макар да пееш рядко...

Днес се чувстваш жива,
но пръстът убива!

Самота – на една приятелка

Колко чувствам се сама -
във дома ми тишина
като река се е разляла!
Самота съм цяла.

Колко чувствам се сама -
като цвете във тъма
съм неспособна да живея!
Самота в мен зрее.

Самотата ме убива,
тя изцежда в мен живота...
Нито миг не съм щастлива,
младостта ми си отива
като тиха нота...