Котката

Тук съм откакто се помня. След като бях отбита от майка ми, този човек ме взе. Той ме научи на думите "човек", "майка" и "ядене", но най-добре ме научи на думата - "самота". Живееше сам от много време. Явно отпреди мен, което вече значи наистина доста. Беше грижовен, никога не забравяше да ме нахрани, нито да ми изчисти. И аз бях щастлива, за разлика от него. Вие хората сте странни същества. Дори когато имате храна и подслон, пак търсите нещо повече. Вярно, сравнително често и ние се разгонваме, но той ми даваше хапче, защото не можеше да ме гледа как се мъча. Но за него явно нямаше хапче. Или просто не искаше да го пие. По начина, по който ме галеше, усещах, че ръцете му не бяха докосвали женска от неговия род. Може би затова беше толкова самотен. И понеже нямаше какво друго да направя, просто мърках доволно. Той ловеше своята плячка от къщи, пред някакъв странен правоъгълен капан, до който цъкаше с нещо, което наричаше мишка. Аз знаех какво е мишка и няколкото пъти, в които нагризах това чудо ме убедиха, че е просто камък. Хората често използват думи, които не винаги значат това, което имат предвид. Излизаше рядко, за да купи храна. Така и не разбрах това "купи". Знаех, че гони някакви мушици с "мишка"-та, но как се превръщаха в превъзходни ястия, които споделяше с мен, така и не разбрах. Понякога водеше телефонни разговори, в които ми се струваше много отчаян и очевидно молеше някоя женска за нещо. Мисля, че ви е ясно за какво. Съдейки по реакциите му после - или рев, или гледане в една точка с часове - мисля, че е ясно какъв е бил отговорът й.
Съжителствахме спокойно още доста време когато той изведнъж се промени. Престана да лови, престана да се къпе, да се бръсне, да яде. Само стоеше в един стол и говореше неразбираеми за мен неща, но думичката "самота" се повтаряше доста често. И изведнъж, той отиде до кухнята и взе най-острия нож. Зарадвах се, защото от няколко седмици имаше едно парче салам в хладилника, което той явно искаше да сподели. Но стопанинът ми не отиде в кухнята. Отиде в банята и пусна топлата вода във ваната. Аз усетих заплаха и започнах да мяуча на умряло, оплитайки се около краката му. Не исках да му се случи нещо лошо. Но той ме ритна и затвори вратата. Не знаех какво става, но чух неразбираем вик и той отвори с налудност в очите, а от ръцете му течеше кръв.
Обади се някъде и след няколко минути дойдоха някакви мъже да го отведат. След няколко дни, в които никой не се сети да ми даде да ям, дойдоха някакви хора, които той наричаше "семейство", дума, която не разбирам. Единственото, което знам сега е, че той е щастлив, а и аз също, защото най-после ме нахраниха.