Мой си

ти ще ме намериш... вероятно...
... дали ще можеш да поискаш...
... а може би намираш непонятно...
... какво да сториш щом съм близко...

ти да ме намериш... е възможно...
... но как ще продължиш е чудно...
... когато затрепериш... лошо...
... в стомаха пърхат пеперуди...

аз ще ти помогна... успокой се...
... или уплашѝ се...
... мой си!...

Стих по Лилиев

Ново време, в теб различни
се родиха от мъгла -
ученички, ученички,
с тънки, хубави тела.

Тях ги мутрите събличат,
после тръгват по дела -
ученички, ученички,
с тънки, хубави тела.

Те подир децата тичат,
гледат се в огледала -
ученички, ученички,
с тънки, хубави тела.



ОРИГИНАЛ

Николай Лилиев:

Светло утро, ти прокуди
всяка пара и мъгла —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.

Ти безбрежна шир събуди,
звънна в моите стъкла —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.

Затрептяха изумруди,
цяла мрежа светила —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.

Навярно

Навярно вече ти се отегчаваш,
понеже писна ти да се надяваш.
"Къде си?" - навярно се чудиш.
Адреси... аз трябва да търся,
за да осигуря дома си,
щом дойда залудо...
А тъй ли е, дали сме луди?
Зная, че не са пеперуди
във корема ми, а дракони,
които се гонят
и бълват огън...
Ни наперен, ни отракан, ни
съм толкова уверен.
Но на тебе съм верен.
И зная, че съдбата ни
чака зад ъгъла.
А животът - той дълъг е...