Пророкът

Той беше пророк непресторен,
и право говореше,
но не му повярваха хората...
вещаеше порои той
и наводнения,
земетресения,
изригвания вулканични,
предупреждаваше изрично
за края на вида ни:

"Нанесохме жестоки рани
на Земята и не можем да останем"

Но всички му се смяха,
не повярва никой на словата...

И ето - изригнаха вулкани
реките лава градове заляха,
удавиха вълни къщята
и яви се Ада на Земята...
и от цялото човечество
не остана нито един,
вече нямаше отечества,
грееше океанът син...

И тогаз Божественото Слово
щеше да Роди живот отново!

Изригват в мене вулкани

Изригват в мене вулкани -
огромни кървави рани...
В мен блъскат се комети,
разкъсват те сърцето...

И всичко иде от теб!


Всичко е така излишно някак.
Хайде да допием днес коняка...
А после ще заспим в легла различни.
Какво ти пука колко те обичам?

Всичко е така излишно днеска.
Ти си с толкоз хубава прическа...
Не мога в нея пръсти да прокарам.
Ти гледаш само как да ме разкараш!

Нищо няма вече своя смисъл.
Аз последен съм във твоя списък...
Но малката утеха ми остава -
приятелството наше продължава!

Сълзите

Сълзите напират. Неканени.

Гасят те във мене вулканите.

Лекуват в душата ми раните.

Сълзите напират. Нечакани.

Напират в очите. Изплаквам ги.

Сълзите напират. Как парят те!

Сълзите напират. Неканени.

Стоя и те гледам...

Стоя и те гледам...
а в мене изригват вулкани
а в мене избухват звезди
дали ще цъфти любовта ни
тя - цвете сред мрачни води
тя - огън във ледна пустиня
тя - нашата тайна светиня
На тебе съм предан...