Какво разбрах за теб?

Да пиша няма смисъл,
затуй чета
какво съм ти написал
и на уста
с усмивка го отписвам...

Започвам отначало.
Какво разбрах за теб?
Душата ти е бяла.
Ти още си дете.
Но много си скърбяла.
Сред дивото растеш
в тревата избуяла.
Какво разбрах за теб?
Как ти си оцеляла.
И с чудния цъфтеж
как цвят и плод си дала!